facebook

Лаборатория за анализ и политики за въздуха

ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛНИ ПОЛИТИКИ В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕТО НА ВЪЗДУХА

euandbg_184x250_fit_478b24840a

ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛНИ ПОЛИТИКИ В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕТО НА ВЪЗДУХА

Мина Карпузова

Научни и учебни издания

 

Живеем във време на нововъведения и промени, и ние, жителите на тази планета, все по-често  се замисляме върху проблемите, касаещи  околната среда и в конкретност качеството на въздуха, който дишаме, основно в големите градове, индустриалните центрове и градските агломерации.  Замърсяването на въздуха е сериозен световен проблем, като неговото качеството засяга пряко живота и здравето на всички хора.

 

Като основните антропогенни замърсители на въздуха се явяват металургията, нефтохимията, енергетиката, транспорта, химическата промишленост и всяка една дейност, свързана с изгарянето на дървен материал, въглища, нерегламентирани отпадъци и други, вследствие на което се отделят силно токсични химични елементи, като въглеродни, азотни и серни оксиди, и въглеводороди.

 

Според Световната здравна организация (СЗО), основните замърсители на въздуха, които пряко рефлектират върху човешкото здраве са: фини прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид (NO2), серен диоксид (SO2), тропосферен озон (O3) и въглероден оксид  (СО). Тези основни замърсителя определят и индекса на чистотата на въздуха на дадена територия (Air Quality Index), който е валиден в световен мащаб. Именно наднормените концентрации  на изброените газове, както и тези на ФПЧ 10 и 2,5, водят след себе си до сериозни белодробни заболявания (като обструктивна белодробна болест и астма), възпаление на респираторните органи, последващ недостиг на въздух, намаляване функцията на белия дроб, ускорено дишане, аритмия и много други. Поради тежките последици върху здравето и живота на хората, причинени от вредните емисии в околната среда, през 70- те години на миналия век, страните членки на Европейския съюз и другите страни от Европа, осъзнават наложителната необходимост от опазване на околната среда и се дава началото на промяната и стремеж към повсеместно намаляване на вредните емисии. Именно през 1972 г. в Стокхолм се пописва Декларацията на Конференцията на Организацията на обединените нации (ООН) по околната среда на човека, като по-късно същата година в Париж се формира и  приема Европейската политика в областта на околната среда.

 

Основна роля в този процес, играе Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която е приета през 1992 в Рио де Жанейро, с основна цел признаването на осезаемата заплаха от увеличение на емисиите от парникови газове в резултат на човешката дейност и стабилизирането на концентрациите на парникови газове до ниво, което не е опасно за живота на Земята, в цялост.

 

Друг важен документ, целящ да понижи вредния ефект от парниковите газове в световен мащаб е  Парижкото споразумение, подписано на 12.12.2015г.  Основната негова задача е повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи значително с под 2°C, като за изпълнението на това, се налагат максимални граници на емисиите на парникови газове. Към ноември 2017 г. 195 държави са подписали това изключително важно споразумение, включително и Р. България. Споразумението поставя като задължително изискване, всяка една от подписалите го страни, на всеки пет години  да  представя детайлен план, в който подробно да се посочат начините и пътищата, по които ще се предприемат мерки за справяне с промените в климата.

 

Днес, европейската политика на ЕС в областта на околната среда,  се основава на няколко фундаментални принципи, като главната задача е да се предприемат всички необходими мерки и превантивни действия, с цел отстраняване на замърсяването при източника му. Политиките се основават на многогодишни програми за действие, усъвършенствани през годините, както и на принципа „замърсителят плаща“. От изключително важно значение е самото изпълнение на приетите политики. България, като част от Европейската общност е реципирала основните европейски политики в тази сфера на действие.

 

Ключов законодателен акт е Директивата 2008/50/ЕО от 2008 г., касаеща качеството на атмосферния въздух. Основната  цел на документа е намаляване на замърсяването на въздуха до ниво, което не влияе отрицателно върху здравето и живота на хората и околната среда. Директивата детайлно описва какви са стандартите за качеството на въздуха, както и какви са пределно допустимите концентрации на всеки един от 5-те основни замърсители, определени от СЗО.  (таблица 1)

 

Таблица 1

Стандарти на ЕС за качество на въздуха

Замърсител

Период

Насоки на СЗО в μg/m3

Норма по Директивата на ЕС за КАВ в μg/m3

Брой позволени превишавания годишно на стандартите на ЕС

NO2

1 година

40

40

-

1 час

200

200

18

O3

8 часа

100

120

25

ФПЧ10

1 година

20

40

-

24 часа

50(а)

50

35

ФПЧ2,5

1 година

10

25

-

24 часа

25

-

-

SO2

24 часа

20

125

3

1 час

-

350

24

10 минути

500

-

-

 

 

 

 

 

 СЗО препоръчва следването на тези насоки

 

        Държавите членки на ЕС са задължени да докладват за качеството на атмосферния въздух, като тази информация трябва да е публична и достъпна. Директивата 2008/50/ЕО дава препоръки към страните членки, като Комисията на ЕС предвижда нови законодателни инициативи, насочени към: “

 намаляване на емисиите, свързани с презареждане на автомобили

е с гориво на бензиностанции;

 

съдържанието на сяра в горивата, включително в корабните горива;

 

 

подобряване на екодизайна и намаляване на вредните емисии на домашните бойлери и водонагреватели;

 

намаляване на съдържанието на разтворителите в боите, лаковете и продуктите, използвани за боядисване на превозни средства;

 

намаляване на емисиите на отработените газове от мобилните устройства, които не са предназначени за движение по път и увеличаването по този начин на ползата от предложените от Комисията горива с ниско съдържание на сяра за употреба от тези устройства; “ (Директивата 2008/50/ЕО)

 

Друг основен документ е Програмата за чист въздух за Европа, в която са разработени нови цели по отношение на качеството на въздуха за периода до 2030 г. Основният похват, който ще бъде използван, е  определянето на още по-строги национални тавани за емисии за петте ключови замърсители, като целта е тяхното редуциране с 50 % сравнено с данните от 2005 г.

 

Европейското законодателство обхваща целия диапазон от източниците, които замърсяват атмосферата, като за всеки отделен, конкретен проблем са предвидени и съответните мерки, описани в специални директиви. По отношение на намаляването на емисиите от транспорта, в ЕС са въведени европейски стандарти за изгорели газове, наречени Евро 5 и Евро 6, за автомобили и лекотоварни микробуси (Директива 2007/46/ЕО). Те определят пределните стойности на емисиите за азотни оксиди и ФПЧ, като неспазването на тези изискванията е строго забранено за страните членки и се санкциони тежко. Скоро бе приет и одобрен от Комисията на ЕС нов Регламент 2020, който цели да подобри работата и независимостта на техническите служби, които са отговорни за пускането на даден автомобил на пазара. Задължително условие е новите леки автомобили, да спазват стандартите за емисиите на СО2.  Целта е, че от 2030 г. нататък новите леки автомобили да отделят средно 37,5% по-малко СО2, в сравнение с отделяните вредни емисии през 2021 г.. В допълнение, стремежът е  емисиите, отделяни от автомобили да се намалят от сегашните 160 г CO2/км  до 95 г/км за 2021 г. Друга нормативна уредба, приета от Комисията по околната среда на Европейския парламент, е въвеждането на  стимули за производителите с т. нар. „суперкредити“.  Целта е да се стимулират новите технологии и когато производителите създават по-ниско емисионни  автомобили (под 50 г СО2), те ще могат да компенсират резултатите с други години, когато не са успели да изпълнят нормите. Успоредно, e въведена и норма за  намаляване на емисиите на CO2 с 30 % за новите камиони.

 

Друг основен замърсител е морският транспорт, който наред с другите, оказва допълнително, силно негативно влияние върху качеството на въздуха. Счита се, че именно високите стойности на сяра в корабното гориво са крайно опасни. Статистиката сочи, че около 50 000 човека преждевременно губят своя живот всяка година, като се счита, че морският транспорт е главния виновник за това. Поради тези причини, новата визия в ЕС предвижда редица мерки за минимализиране на щетите от този замърсител, като общата, пределна стойност на сярата при него, трябва да намалее с до 0,5%  за 2020 г.

 

Според информацията от Европейския парламент, Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа за емисиите от промишлеността обхваща силно замърсяващите промишлени дейности, като обединява всички свързани с този въпрос директиви (относно изгарянето на отпадъците, летливите органични съединения, големите горивни инсталации, комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването и др.).  Директивата има за цел да определи конкретните изисквания за всички промишлени инсталации, както и описание на това, какви са мерките за предотвратяване на евентуални аварии и последвалото  замърсяване на водата, въздуха или  почвата.  

 

Като страна членка на ЕС и подписала редица многостранни договори, касаещи тази материя, Р. България е задължена да спазва приетите директиви и международни споразумения по отношение на околната среда и опазване на въздуха. Министерство на околната среда и водите (МОСВ), съвместно с дирекция „Опазване чистотата на въздуха“, съобразно с европейското законодателство, определят политиката на страната ни по този така наболял и жизненоважен въпрос. Националната стратегия по околната среда, включва в себе си и необходимите действия за подобряване качеството на въздуха в страната. Мерките, които са заложени в програмата, включват разрастване  на мрежата за мониторинг на въздуха у нас, по-обстоен емисионен контрол върху активните предприятия, като особено внимание се отделя и на транспортните емисии.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Със своята последователна и целенасочена активност през последните десетилетия политиките на ЕС са допринесли значително за намаляването на емисиите на вредни вещества. За съжаление обаче, качеството на въздуха не се е подобрило със същите темпове и все още се наблюдават влияние и значителни отрицателни последици за общественото здраве.

Много важно е да се изтъкне, че според изнесените данни от Специалния доклад на Европейската сметна палата (публикуван 2017 г). взетите, до настоящия момент мерки, определено дават своите положителни резултати и вредните емисии осезаемо  намаляват. Въпреки това обаче, в големите градове, крупните промишлени центрове и англомерации, твърде често се нарушава баланса и стойностите превишават допустимите норми. Определено трябва да се подчертае, че борбата за опазването на природата, за чистотата на въздуха и неговото качество, продължава да стои на дневен ред със същата острота, актуалност и сила.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

  1. Европейска комисия
  2. Европейска сметна палата, 2018г. Специален доклад № 23, “Замърсяване на въздуха –здравето ни все още не е достатъчно защите
  3. Министерство на околната среда и водите
  4. Съвет на Европейския съюз, 2020 „Стандарти за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили“