Лаборатория за практики на устойчиво развитие

 

 

Днес е време на промени и все по-често се замисляме върху проблемите, касаещи  околната среда и в по-конкретно за качеството на въздуха, който дишаме, особено в големите градове и градските агломерации.  Замърсяването на въздуха е сериозен световен проблем, като качеството на въздуха засяга пряко живота и здравето на хората на цялата планета. Какво означава замърсяване на въздуха, какви са общоприетите Европейски норми, както и кои са  основните източници на замърсяване и какво можем да предприемем ние, като граждани, на тези и още други въпроси, ние от Лабораторията за анализ и политики на въздуха, ще търсим отговори.  

 

Нека започнем с описанието на понятието замърсяване. Важно е да се направи разлика между съществуването на естествено и антропогенно замърсяване. Примери за естествено замърсяване на въздуха са вулканичната дейност, горските пожари, прашните бури, като тези природни дейности, не водят до никакви дълготрайни последствия за околната среда.  

 

Основните антропогенни замърсители на въздуха са: металургията, нефтохимията, енергетиката, транспорта, химическата промишленост и всяка една дейност, свързана с изгарянето на дървен материал, въглища, нерегламентирани битови и промишлени отпадъци и други, вследствие на което се отделят силно токсични химически елементи, като въглеродни, азотни и серни оксиди, и въглеводороди. 

 

Според Световната здравна организация (СЗО), основните замърсители на въздуха, които пряко рефлектират върху човешкото здраве и които определят какъв е индексът на чистотата на въздуха на дадена територия са: фини прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид (NO2), серен диоксид (SO2) тропосферен озон (O3) и въглероден оксид  (СО). Тези 6 замърсителя определят и индекса на чистотата на въздуха на дадена територия (Air Quality Index).

 

Фини прахови частици (ФПЧ) 

Това може би е най-дискутираният замърсител, определящ нивото на замърсяване в градска среда. Фините прахови частици представляват микроскопични твърди или течни вещества, суспендирани в земната атмосфера.  Източниците им могат да бъдат естествени (вулканична дейност, пожари и др., като в този случай нивото на ФПЧ в атмосфера ще е около 6 мкг/м3) или антропогенни, като изгорели газове от автомобилите, изгаряне на горива в термични електроцентрали,  изгаряне на дървета, горива или въглища за битово отопление, износване на превозните средства (гуми и спирачки) и  други видове антропогенен прах. 

 

Според европейското законодателство ФПЧ се разделят според размера, като обект на изследване са ФПЧ от 10 микрона  и ФПЧ от 2,5 микрона. Разликата в размера е от съществено значение. ФПЧ 10 мкг/м3 се задържат в горните дихателни пътища.  За разлика от тях,  ФПЧ 2.5 мкг/м3 са много фини (нано) чистички, които имат способността да проникват в алвеолите на белите дробове, което прави тяхната висока концентрация изключително опасна за нашето здраве. Според законодателството пределно допустими концентрации за фини прахови частици  ФПЧ10  (средно дневна норма)  са 50 мкг/м3,  която не трябва се превишавана повече от 35 пъти годишно.  Средно годишната норма на ФПЧ 10 е 40 мкг/м3. За ФПЧ 2,5  средната годишна норма е 25 мкг/м3. 

 

Азотен диоксид (NO2) 

Азотният диоксид е жълто-оранжев газ с характерна задушлива миризма, който е  силно токсичен. Когато азотен диоксид попадне в  белите дробове, поразява алвеоларната тъкан, намалява се снабдяването на тъканите с кислород и предизвиква различни увреждания в нашето тяло. От своя страна това води до някой сериозни белодробни заболявания като ОББ (обструктивна белодробна болест), астма, а в най-лошия случай и смърт. Според законодателството средната годишна норма не трябва да превишава 40 мг/куб.м. Важно е да се отбележи, че Азотният оксид влияе  изключително неблагоприятно и на растителността, затова съществува и ПДК за нейното опазване . Средно годишна норма за растителността е до 30 мг/куб.м.  

 

Основните източници на азотни оксиди (NOₓ),  са двигателите с вътрешно горене.  

 

Серен диоксид (SO2)  

Серният диоксид (SO2) е най-разпространеният атмосферен замърсител, който се получава при изгаряне на горива с високо сярно съдържание. Основните източници са  Топло-електроцентралите (ТЕЦ) и топлоенергетиката, които използват за гориво каменни въглища и мазут, изхвърлят в атмосферата големи количества SО2, пепел, както и CО и СО2 , включително и транспорта.  

 

Серният диоксид е безцветен, но силно активен газ и оказва огромно въздействие върху биосферата, причинява корозията на металите, както и киселинни дъждове. 

 

Вредният ефект на замърсяването със серен диоксид се увеличава значително, когато се прибави и прах. Установено е тяхното взаимно действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. Хората изложени на вредното въздействие на SО2 могат да получат белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация (усложняване) на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. 

 

 

Тропосферен Озон (О3) 

Озонът (О3) представлява светло син газ с остра миризма. Озоновият слой е разположен в стратосферата, най-външната обвивка на Земята, и ни предпазва от вредните ултравиолетови лъчи. От друга страна, когато озонът попадне в тропосферата, близко до земната повърхност, той играе ролята на сериозен замърсител. В приземния слой, озонът се формира основно от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Озонът оказва неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве. Попаднал веднъж в  дихателната система, той става силно отровен. Здравните ефекти могат да се изразят във възпаление на респираторните органи, последващ недостиг на въздух и намаляване функцията на белия дроб, ускорено дишане и други. 

 

При излагане на високи концентрации на тропосферен озон се причиняват щети и на селскостопанските култури.  

 

 

Въглероден оксид  (СО):  

Въглеродният оксид, известен още като „тихият убиец“, е газ без цвят и мирис, който се получава при непълното изгаряне на съдържащи въглерод вещества. Основните източници газови уреди, камини, изгаряне на въглища, отоплителни уреди на дърва, изгорелите газове от автомобил и др. Въглеродният оксид е опасен както за хората, така и за животните. Попаднал в нашия организъм, СО възпрепятства преноса на кислород в кръвта. Краткосрочните ефекти са главоболие, болки в гърдите, замаяност, гадене, дезориентация и др. При вдишване на много голямо количество,  въглеродният оксид причинява задушаване, дори смърт. Според законодателството на на Р. България,  пределната допустима стойност е 8-часова експозиция на 10 mg/m³ , която не бива да бъде превишавана повече от 1 път годишно.  

 

 

 

Източници на информация: 

 

Изпълнителна агенция по околната среда 

Калейна П. , 2016г., „Изучаване на озоновия слой над територията на България“; 

Милионис Н., 2018г. , специален доклад на Европейската сметна палата, „Замърсяване на въздуха — здравето ни все още не е достатъчно защитено“;  

Петкова В., 2019г. лекции Нов български университет, „Контрол на замърсяване на въздуха“;   

AirQualityIndex, www.airvisual.com