Лаборатория за практики на устойчиво развитие

 

 

 

Индустриалната революция през 18-ти век бележи началото на бурно икономическо развитие на цялото човечество. Масовото използване на машини и ресурси променя начина на живот на хората, като постепенно навлиза традиционния, линеен икономически модел, олицетворяващ консуматорското общество. Продуктите се произвеждат, употребяват и впоследствие биват изхвърляни. За тяхната направа се използват огромно количество енергия и ресурси, а отпадъкът който се генерира, прогресивно расте, което води до високи нива на замърсяване на околната среда. Статистиката сочи, че за последните години средният европеец годишно оползотворява около 14 тона суровини и генерира около 5 тона отпадъци. В последните години данните сочат, че Европейският съюз произвежда над 2,5 млрд. тона отпадъци годишно. Основните източници,  както на енергия, така и на някои материали са изчерпаеми и невъзобновими и тук следва да поставим въпроса: „ Идва ли краят на линейния икономически модел?“

 

Преосмисляйки какви са алтернативите на нашето бъдеще, се формира различна гледна точка: хората и икономиката се нуждаят от нова система, която да работи ефективно и в дългосрочен план. Необходимо е реално решение на въпроса: как да се справим с отпадъците, които генерираме и с изчерпването на основните източници на енергия.

 

Като отговор на нуждите на обществото се явява моделът на кръгова икономика. Тя представлява комплексна система, в която  не съществува понятието „отпадъци“ и всички материали влизат отново в цикъла на преработване и използване.  Тя представлява нов модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите, с цел минимализиране на отпадъците. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти.

 

 

ЕС политики

 

Преминаването към кръгова икономка е един от основните приоритети на Европейския съюз. Смяната на икономическия модел е единственото решение в дългосрочен план, което би помогнало за намаляване на негативното човешко влияние върху околната среда. Реални ползи вследствие на прилагането на  модела на кръгова икономика са: подобряване качеството на водите, на въздуха и на почвите; минимализиране на отпадъците; намаляване на енергийните разходи; повишаване на конкурентоспособността; развитие на иновациите, откриване на нови работни места и много други.  Безспорни са редицата позитиви от реализацията на модела на кръгова икономика, но неизбежни са и някой предизвикателства пред които се изправя, както частния бизнес, така и държавните институции. Като основен проблем се очертава финансирането, следвано от други икономически фактори, като липсата на умения и компетенции в областта, потребителското поведение, правилното управление и други.

 

Като цяло политиките, които следва Европейският съюз са съсредоточени върху по- устойчиво управление на отпадъците и опазване на околната среда. На 02.12.2015 г. Европейската комисия представя пакет за кръгова икономика до 2030 г., който съдържа 54 конкретни мерки и общ план за действие. Крайната цел е създаване на нови работни места, развитие на инвестициите и с изграждане на конкурентна среда, както и максимализиране на ефективността на ресурсите и понижаване на нивата на въглеродния диоксид. Основната част на плана са четирите законодателни предложения, относно отпадъците и как те да се депонират и рециклират най-ефективно, а именно:

• Рамкова директива относно отпадъците;
• Директива относно депонирането на отпадъци;
• Директива касаеща опаковките и отпадъците от опаковки;
• Директивите относно излезлите от употреба превозни средства, относно батерии и отпадъци от батерии, и относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО).

 

 

В плана са отбелязани пет приоритетни сектора за ускоряване на прехода по веригата за създаване на стойност (пластмаси, хранителни отпадъци, суровини от изключителна важност, строителство и разрушаване, биомаса и материали на биологична основа). Проектът насърчава еко иновациите и ефективността на ресурсите. През 2017 г. Комисията представя доклада за изпълнението и напредъка по плана от 2015 г. Публикувани са конкретни насоки за всички страни членки от ЕС, относно производството на енергия от отпадъци. Създадена е платформа за финансова подкрепа на кръговата икономика заедно с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

(ec.europa.eu/, 2017г.)

 

Стъпка напред е приемането на четирите нови директиви през май 2018 г., а именно: (EС) 2018/849, (EС) 2018/850, (EС) 2018/851 и (EС) 2018/852).  Фокусът пада върху увеличаване на процентите на рециклиране на битови (до 65%) и на опаковъчни отпадъци (до 55%), съответно до 2030 г. и 2035 г. Законодателството предвижда забрана за депониране на разделно събирани отпадъци, като се изисква разделно събиране на биологичните отпадъци до 2023 г. В допълнение, производителите се задължават да пускат в експлоатация  екологосъобразни продукти, както и по всякакъв начин да насърчават рециклирането на  опаковки, батерии, електрическо и електронно оборудване и др.

 

При тези политики основната роля заема европейската Стратегия за пластмасите, която е неизменна част от пакета за кръгова икономика. Данните сочат, че в Европа средно се изхвърлят около 2 милиона пластмасови бутилки всеки час, като за разграждането на една такава са необходими  приблизително 500 години. Това поставя пластмасите като един от най- сериозните замърсители на природата. Любопитен факт е, че рециклирането на една  пластмасова бутилка спестява енергия за 10 вт. крушка, която може да работи в продължение на 4 часа. Добрата новина е, че Европа осъзнава сериозността на  еко заплахата и съсредоточава голяма част от своя потенциал в решаването на този належащ проблем. Стратегията  за пластмасите взима под внимание ниската степен на повторна употреба и рециклиране на пластмасовите отпадъци, емисиите на парникови газове, свързани с производството и изгарянето на пластмаси, както и наличието на пластмасови отпадъци в океаните. По предложение на Комисията, всички опаковки от пластмаси трябва да бъдат годни за рециклиране или повторно използване до 2030 г. Основните цели на Стратегията са:

• подобряване на рентабилността и качеството на рециклирането на пластмаси;
• ограничаване на замърсяването с пластмасови отпадъци;
• привличане на инвестиции и иновации във веригата за създаване на стойност от пластмаси;
• овладяване на глобалните действия.

Европейското законодателство предвижда строги ограничения, като забрана за пластмасови прибори (вилици, ножове, чинии и др. ), като от 2025 г. нататък държавите членки ще имат задължителната цел всички бутилки, направени от полиетилентерефталат (РЕТ) да съдържат минимум 25 % рециклирана пластмаса.

 

 

Кръгова икономика-корелация с качеството на въздуха

 

 

Моделът на кръгова икономика несъмнено носи значителни ползи за околната среда. Рециклирането спестява енергия, необходима за производството на даден продукт, което води до понижаване на вредните емисии и съответно благоприятства подобряване качеството на въздуха. При производството на пластмаса се използва нефт и природен газ и се отделят редица вредни емисии, затова смяната на производствения модел би намалил вредното влияние на отделените химични вещества и би подобрил състоянието на атмосферата.

 Съществен проблем се явява и изгарянето на отпадъците. При този процес се отделят опасни химични съединения, които силно замърсяват атмосферата. Благодарение на кръговата икономика и схемите за рециклиране се дава възможност отпадъците да се минимализират, да се намали депонирането и да се рециклират максимално ефективно, което категорично опазва природата и намалява вредните емисии във въздуха. В допълнение, рециклирането на хартиени отпадъци намалява изсичането на милиони дървета, които са основен източник на чист въздух за нашата планета. Не на последно място, градските органични отпадъци освобождават метан и алдехиди, причислени към вредните замърсители на въздуха. Поставянето на ясни правила за тяхното рециклиране ще предпази вредното им влияние върху нашето здраве. Обобщено би могло да се каже, че стоките, произведени от рециклирани материали, използват по-малко вода, създават по-малко замърсяване и използват по-малко енергия, следователно  са и най-добрия избор, който може да се направи, с оглед намаляване на негативното влияние на човека върху околната среда.

В потвърждение на това становище, през  2014 г. е публикувано изследване на щата Масачузетс (САЩ), което  разкрива корелацията между качеството на въздуха и рециклирането. Проучването използва два модела за сравнение  и разглежда демографски и икономически характеристики (гъстота на населението, безработица, доход на глава от населението), както и какви услуги за рециклиране се предлагат, метеорологични данни и данни от поставени монитори (ФПЧ 2,5миктона).  Резултатите от анализа потвърждават обратно пропорционалната връзка между ФПЧ 2,5 µm и нивата на рециклиране. В допълнение, разработката е описала модел, който установява корелация между благосъстоянието на даден район и качеството на въздуха - колкото по-висок е доходът на  глава от населението, толкова повече хора рециклират и като последствие, нивата на ФПЧ 2,5 µm са по-малки.  

 

 

Добри практики у нас

 

 

Фирма Енко Пластик ООД е българска фирма, позиционирана в гр. Пловдив. Компанията е  специализирана в производството на пластмасови изделия от олекотени опаковки и каси за износ на продукция до мултифункционални пластмасови контейнери, транспортни колички и палети за нуждите на складови бази и логистични центрове. През 2017 г. фирмата печели проект по Евро програма „Иновации и конкурентоспособност“. Благодарение на ново технологично оборудване, фирмата ще започне да използва затворен производствен цикъл, което ще доведе до намаление на  емисиите на CO2 с 934 тона годишно и постигане на енергийно спестяване. Това ще гарантира устойчив растеж и висока конкурентоспособност на българския и международните пазари.

 

 

В заключение, категорично бихме могли да обобщим, че смяната от линеен модел, към кръгов е неизбежна и именно този нов тип икономика е решението на важния въпрос, как да живеем по-природосъобразно и ефективно. Тя дава съвременни успешни и реални насоки, как да се справим със замърсяването на водите, почвата и въздуха. В тази насока Европейското законодателство  е предвидило редица мерки и мероприятия, които ще подобрят качеството ни на живот и ще положат основите на бъдещо по-ефективно справяне с тези тежки и жизненоважни за оцеляването на планетата ни проблеми.

  

 

 

 

 

 Литература   

1. Аманадитис Г., 2019 г., „Ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика”;
2. Европейски Парламент, официален сайт, www.europa.eu;
3. Официален сайт на Европейската комисия по околна среда
4. enkoplastics.com
5. Giovanis E., 2015 г., „Relationship between Recycling Rate and Air Pollution in the State of Massachusetts“, www.siencedirect.com;